ИЗЩРА̀КВАМ, -аш, несв.; изщрàкам, -аш, св. 1. Непрех. Изведнъж, за момент щракам веднъж или няколко пъти; щраквам. Вън изщрака затвор на пушка, светна изстрел. Ем. Станев, ИК ІІІ, 255. Петко стори път на своя побратим да мине. Ключът отново изщрака, скръцна и пътната врата. Ст. Сивриев, ПВ, 85. Отведнъж се изпречи танкът пред очите на Симо... Като пипне кормилото, па като рече командирът: – Готово, тръгвай. Той върти, гъсеничните вериги изщракат. Кр. Григоров, Н, 9. Под бавния, ленив и сякаш обреден такт на зурлата и на тъпана [Айше] правеше по две-три стъпки напред, поскършваше и поразтърсваше снага, метнеше корем и изщракваше с пръсти. Ил. Волен, МДС, 25.
2. Прех. Разг. Щракам, използвам много или всичко. Оставя пушката, взема фотоапарата, който почти винаги виси на врата му, и започва да щрака. Прасето е още живо и влачи кучето след себе си. Така, бягайки след тях, Даскала изщрака цялата лента. БЛ, 2017, бр. 186 [еа]. изщраквам се, изщракам се страд. от изщраквам във 2 знач.