ИЗЩУ̀КНУВАМ, -аш, несв.; изщу̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал. Изщуквам. Той [ученикът] слуша от наставника си уката и я преговаря и научава по напечатаното, без да разбира речите, зато и сетне, като свърше сичките класове, те думи изщукнуват из ума му; защото не са втълпени там както онез, които е научил от бащите си. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 2.
ИЗЩУ̀КНУВА МИ несв.; изщу̀кне ми св., непрех. Остар. и диал. Изщуква ми.