ИЗЮ̀ДВАМ, -аш, несв.; изю̀дя̀, изю̀дѝш, мин. св. изю̀дѝх, св., прех. Остар. 1. Развращавам, развалям, покварявам някого. „Ето докъде я докараха либералските разбойници – косеше се той в себе си. – Изтребиха народа, изюдиха го, та да плюе и на имот, и на ред, и на закон.“ Г. Караславов, Избр. съч. VI, 135. – Ама вие не знаете какви жени имате тука! Светец да е, ще го изюдат! Ст. Даскалов, СЛ, 297.
2. Излъгвам, подмамвам някого да извърши нещо против желанието си. – Изюди ме тя – каза, – както изюди и тебе... Ходила при партийния секретар във вестника, ревала, клела, лъгала. Наложиха ми от партията да дам името си на близнаците. Б. Болгар, Б, 120. – Те, другарите там, ме изюдиха. Аз дадох само материала, а те взели, че ме и подписали, и сега не мога да се отърва от познати: „Журналистко! Журналистко!“. Ст. Даскалов, СЛ, 238. „И мене ще кани – говореше си гласно дядо Добри. – Ама видя се натясно кметът, че гледа и нази да изюди. Не е вече турско, че да се шири той из село, като читак...“ А. Страшимиров, А, 594. И още си спечалили / гъркинчица, влахинчща, / не йе било гъркинчица, / гъркинчица, влахинчща, / най е било морска юда, / та изюди до два брайкя, / изюди ги, погуби ги. Нар. пес., СбНУ II, 4.
3. Изкривявам в гримаса (лице, уста). – Мари ти луда ли си! За един циганин ти вярата си ли меняваш... Де е баба Цена?... – Вървете я дирете, ако ви тряба – изюди уста да се усмихне Калина. П. Тодоров, И I, 31. Оттатък, в зверски смях изюдили лице / читаци, куп жени и старци обградили. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 265. И с вик, изюдили лица, / около пленните низами се навират, / подсвиркат, плезят се. Π. Π. Славейков, СбМис, 1910, кн. 1, 39.
4. Диал. Повреждам, развалям. Излезна пред златен кораб, / пред златен кораб морската юда. / Току си гледа да си удари, / да си изюди, бе, златен кораб, / да го изюди, да го разпои, / да го потопи, да се удави. Нар. пес., СбНУ II, 10.
ИЗЮ̀ДВАМ СЕ несв.; изю̀дя̀ се св., непрех. Остар. 1. Развращавам се, покварявам се. – Земята е харна – хората се изюдиха. Гледаш го – през деня набожен, на хората сметка държи, ако се не прекръстят, а през нощта и с дяволите другарлък прави... Г. Караславов, СИ, 299. – Наистина то и възрастните са се изюдили, но за младежта трябва да се вземат сериозни мерки. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 8.
2. С предл. над. Подигравам се, надсмивам се някому, погаврям се с някого. Още мъничко и в една тъмна нощ ще се покачим с тебе на Черния връх и всред гръм и светкавица ще се изсмеем, ще се изкикотим, ще се изюдим над тия глупци!... Ал. Константинов, Съч., 11.