ИЗЮ̀ЗДВАМ, -аш, несв.; изю̀здя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Освобождавам от юздите (кон); разпрягам. Пътникът достигна до бряста, отседна и като сне седлото от коня, изюзди го. Ц. Гинчев, ДТ, 10. изюздвам се, изюздя се страд.
ИЗЮ̀ЗДВАМ СЕ несв.; изю̀здя се св., непрех. 1. За кон – освобождавам се от юздите (Н. Геров, РБЯ).
2. Прен. Разхайтвам се, развалям се нравствено (Н. Геров, РБЯ).