ИЗЯ̀ВА ж. Книж. 1. Със съгл. и несъгл. опред. Изявяване, проява. Най-висшата изява на човешкото в човека е творческото начало. Е. Каранфилов, Б III, 104. – Писателят трябва да има свой личен почерк – онзи неповторим начин на изява, който да отразява неговото виждане за действителността. ВН, 1962, бр. 3293, 4. Новото поколение писатели се ориентира към нови художествени насоки, към по-непосредствена емоционална изява. Лит. XI, 239. Творческа изява.
2. Явление, действие, творчество и под., чрез което някой или нещо се изявява; проява. Поетичният, ритмическият строеж на епоса се изгражда върху песенната метрика на двете говорни изяви на българския език: книжовно-литературния и диалектния [език]. В. Марковски, ПЗ, 10. Тези смели изяви на творческия, художническия дар у младото музикално поколение намират най-сърдечен отклик всред музикалната общественост, БНТ, 1941, бр. 215–216, 5. С името на тази оперна певица [Илка Попова] са свързани редица смели изяви на българското изкуство на Запад и в Америка. БНТ, 1940, бр. 201, 4.
3. Средство, начин, път за изявяване. Може би не е много лесно да се екранизира един роман в сценарий и след това да се търсят специфичните изяви на киното, и затова не всеки става филмов режисьор. НК, 1958, бр. 2, 6. В тези книги личи опитната ръка на художника, който търси своя изява. М. Наимович, ЛФ, 1956, бр. 48, 2.