ИЗЯВЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изявя като прил. Който се откроява с добрите си качества и постижения в някаква област, обикн. творческа; утвърден, признат. Тия младежи са вече изявени артисти, с добра квалификация и безспорни дарби. Т, 1954, кн. 1, 63. Освен неколцината изявени драматически писатели, които пишат активно, ние имаме и други ярко талантливи автори, с които театрите биха могли да свършат добра работа. НК, 1958, бр. 2, 1. Това е втора книга с разкази на авторката. Освен утвърден писател, тя е още изявен поет, драматург и журналист. ЛВ, 2017, бр. 22 [еа]. Изявен художник. Изявен публицист.