ИЗЯ̀ДВАМ, -аш, несв.; изядà, изядѐш, мин. св. изя̀дох, прич. мин. св. деят. изя̀л св., прех. Остар. и диал. Изяждам; изядам. „За да сравня двете бучки, / ще помагам със ръчички“ – / отчупва част и я изядва. У, 1870, бр. 1, 13. ● Обр. Като се запреш над Стара река, помислиш си, че тя е някога текла съвсем червена и е лъскала нощя от пламъците, които са изядвали два разкрача от тебе двеста живи хора. Ив. Вазов, Съч. XVI, 110. изядвам се, изяда се страд. Захари, сладка ся изядват / приемцу полза без да дават. Ч, 1871, бр. 17, 544.
ИЗЯ̀ДВАМ СЕ несв.; изядà се св., непрех. Остар. и диал. Изяждам се; изядам се.