ИЗЯ̀СНЮВАМ, -аш, несв.; изя̀сня̀, изя̀снѝш, мин. св. изя̀снѝх, св., прех. Диал. Изяснявам; изясням. изяснювам се, изясня се страд.

ИЗЯ̀СНЮВАМ СЕ несв.; изя̀сня̀ се св., непрех. Диал. Изяснявам се; изясням се. В това време зората захвана да се показва на изток и небето да се изяснюва. Мис., 1893, кн. 6, 479.


Източник: Речник на българския език (онлайн)