ИЗЯ̀СНЯМ, -яш, несв.; изя̀сня̀, изя̀снѝш, мин. св. изя̀снѝх, св., прех. Диал. Изяснявам; изяснювам. Οбр. Вият се облаци черни, / вихрена буря се кани; / .. / По-скоро шеметни бури, / по-скоро вихри несвясни!... / Буря на мрак край да тури, / буря душа да изясни. Π. Π. Славейков, Събр. съч. II, 14. изясням се, изясня се страд.
ИЗЯ̀СНЯМ СЕ несв.; изя̀сня се св., непрех. Диал. Изяснявам се. Мъглата се разкъса и взе да се дига, небето се изясняше. Й. Йовков, ЧКГ, 127. Най-хубави са вечерите. Още като се мръкне, небето се изясня и по синьозеления свод затрептяват нашите едри добруджански звезди. И. Петров, НЛ, 7. Наловиха се накрай и момите. Но песните и смехът упойваха, младите глави се навеждаха една към друга, притегляха се сочните снаги, без това да се изясня в упоените им души. А. Страшимиров, ЕД, 27–28. Отде е взела своята усмивка, / когато над самата ѝ глава / не се провдигат облаците нивга, / не се изясня нивга синева? Бл. Димитрова, Л, 195. Внезапен трепет – и сърце, и памет, / и поглед се изясниха за миг! / Един през други плахи и смутени / пируващите бягаха навън. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 39.