ЍЗЯ̀СТЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който яде много, който има добър апетит; ястелив, ящен. Тоа било много изястливо, колко за троица арни мажи, що ядат леб, тоя само толко ядеше. Нар. прик., СбНУ XIV, 116. Момчето било много изестливо. СбНУ XII, 242.