ИЗЯ̀ТИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. 1. Изключение. Тя остана, без хвалбивост и без големение, чиста всред тази развратност. Тази чистота беше рядко изятие за нейния век. Б. Горанов, ЖГС (превод), 43. Намерило са, че милионите бляскави светила, които пълнят небесата, сички, без изятие, медлено са движат едно около друго. Д. Витанов, НС (превод), 18. Така правилото нема никакво изятие: художникът и търговецът, както земеделецът, вси тряба непрестанно да мислят, за да ся ползуват, тъй или онъй, от всякий час на живота. Ч, 1875, бр. 4, 150. С изятие на тревистото корито на долината друго сичко беше покрито с лес, свързан с горизонта. Б. Горанов, ЖГС (превод), 19.
2. Отнемане, отпадане. Разликата им от другите [тропи] състои в разменение, приложение и изятие на думи в предложения. Ф. Велев, КР (превод), 53. Не ще земат [заемодавците] количеството на обезпеченото си със залог полагане, освен подир изятието на получените вече от тях количества. ДЗОИ I (превод), 182.
3. Мат. Изваждане. Главните действия в аритметиката са четири: събирание, изятие, умножение и деление. П. Р. Славейков, ПЧ, 30. Изятие или изваждане е, като ни предложат две числа неравни, да найдеме колку е по-големо по-големото от по-малкото. Хр. Павлович, А, 7.