ИКÒНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до икона1, който е свързан с икона1. В средата на западната стена на църквата била сцената, изобразяваща смъртта на Богородица. В притвора пък са представени календарни сцени в иконен стил, с които са отбелязани различните празници през годината. ТВ I, 175. Иконен музеен фонд. Иконна живопис.


Източник: Речник на българския език (онлайн)