ИКОНОБÒРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до иконоборство и до иконоборец. Родоначалникът на Сирийската императорска династия останал във византийската история като владетеля, който започнал борбата с иконопочитанието, т.е. положил началото на т.нар. иконоборски период. Една от главните цели на Леон III и неговите последователи била да сложат ръка поне върху част от огромните поземлени владения и материални богатства, които църквата успяла да натрупа. Ив. Божилов и др., ВВ, 186.