ИКОНÒМИКА ж. 1. Социална наука, която изучава производството, разпределението, търговията и потреблението на стоки и услуги. Днешното название на икономическата наука „икономика“ около 1870 г. замества по-популярния тогава термин „политическа икономия“ или„политикономия“. Социалистичесκа икономика. Капиталистическа икономика.
2. Обикн. с несъгл. опред. Направление в икономическата наука, което изучава отделен отрасъл от стопанството. Добрият инженер трябва да има не само много специални знания, но същевременно и голям опит, интуиция и способности. Той трябва да познава добре техниката, но още икономика на промишлеността, организация и планиране на промишлените предприятия, научните основи на управлението и производството, социология на производствения колектив. К, 1975, кн. 8 [еа]. Икономика на горското стопанство. Икономика на съобщенията. Икономика на транспорта. Икономика на науката. Икономика на селското стопанство.
3. Обикн. с опред. Социална област, която включва производството, разпространението, търговията и потреблението на стоки и услуги, представлява съвкупност от стопанските отрасли на дадена страна (на съвкупност от страни, на целия свят); стопанство. Класовото разслоение обаче се задълбочава след Кримската война, когато чуждестранният капитал нахлува в страната и в нейната икономика стават големи изменения. Ив. Унджиев, ВЛ, 16. Правителството започва да отпуска значителни субсидии в най-добре развиващите се сектори на националната икономика – компютърната индустрия, фармацевтичното производство. ИА, 2006, кн. 5 [еа]. Могат да се очертаят следните приоритети в развитието на българската икономика: постигане на по-висока икономическа и социална ефективност, производство с високо съдържание на сложен труд, с висока производителност и конкурентоспособност. Пон., 2014, бр. 3–4, 96–97. Кризата доведе световната икономика до ръба на пропастта. Кап., 2010, бр. 28 [еа].
◊ Пазарна икономика. Иконом. Икономика, при която разпределянето на ресурсите става предимно чрез взаимодействие между продавачи и купувачи на стоки и услуги, цената на стоките се определя от търсенето и предлагането на пазара, докато ролята на държавата е ограничена и се свежда до определени задачи. В условията на пазарна икономика пазарът се саморегулира. Ст, 2009, бр. 6009 [еа]. Сива (сенчеста) икономика. Иконом. Производство и предлагане на стоки и услуги, при което се избягва (изцяло или частично) плащането на данъци, осигуровки и други задължения към държавата и което не попада в официалната статистика при изчисляване на брутния вътрешен продукт. Сивата икономика е обвързана с несъвършеното законодателство, както и с приемане на неясни и допускащи различно тълкувание закони. Е. Ченгелова, ИВС, 367. Планираните промени в нормативната уредба, които трябва да подобрят събираемостта на осигурителните вноски, ще извадят на светло около 200 000 заети в сенчестата икономика. Кап., 2002, бр. 18 [еа]. Редица изследвания за България показват, че основна причина за сенчестата икономика е високата данъчно-осигурителна тежест. Δ Намаляването на данъците и на осигурителните вноски води до премахване на една от причините за наличието на сива икономика.
– От гр. οἰκονομική през рус. экономика.