ИКОНÒМКА1 ж. Жена, която завежда домакинството на някого срещу заплащане. Когато влязоха вкъщи и заизкачваха мълчаливо стълбите, икономката се спусна към тях и пошепна: – В приемната ви очаква адютантът на английската кралица. К. Манолов, ВХ, 238. От преди три години домът на г. Хрисодактила беше станал дом на скръбта и на мълчанието... Само една слугиня имаха, която бе и икономка на къщата. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 108.
ИКОНÒМКА2 ж. Остар. Пестелива, спестовна жена; икономистка2, спестовница, пестеливка. Трудолюбивата, икономката и добросъвестна жена нямаше други желания освен желанията ѝ, които бяха същите на мъжа ѝ. С. Бобчев, ЖФ (превод), 44.
– С. Бобчев, Животът на Франклина (превод), 1874.