ИКОНОПЍСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който е присъщ, характерен за иконопис (в 1 знач.). На тях [зографите] им изисквали да се придържат към цариградските иконописни канони и те наглед се подчинявали. К, 1968, кн. 8, 5.
2. Който е свързан с иконопис (във 2 знач.), с рисуването на икони. В самото Търново са работили видни майстори от тревненската иконописна школа. НК, 1958, бр. 31, 4. Альоша опитва много занаяти: става продавач в магазин за икони, ученик в иконописно ателие. Лит. XI кл, 120.