ИКОНОПЍСЕЦ, мн. -сци, м. Лице, което се занимава с иконопис; зограф. Упреквали са майстора, че идеализира нашия народ, че прави икони на българина. Той би бил доволен да бъде истински наследник на нашите древни иконописци, на онези майстори, що са изографисали черквите и манастирите из земите ни. Е. Каранфилов, Б III, 94. Иконата е била изписана от даровития майстор около неговата тридесет и две годишна възраст, в най-добрия му период, когато той е имал вещината на оформен иконописец. Отеч., 1977, кн. 10, 44. В Търново и околните манастири са работели и тревненските и самоковски иконописци Йонко поп Витанов, Симеон Коев, Захари Кънчев, Захари Зограф. Й. Радичков и др., ГСП, 132. В Дойчиновци [Дойчин] издигна хубава белокаменна черква. Извика майстори резбари и иконописци и я украси с орехов иконостас. К. Петканов, ЗлЗ, 224.