ИКОНОПОКЛÒННИК, мн. -ци, м. Книж. Човек, който се покланя на иконите; иконопочитател. Битката между иконоборците и иконопоклонниците продължила 120 години – до окончателното възстановяване на култа към иконите през 843 година. Ст. Цанев, БХ І [еа].
