ИКОНОПОЧИТА̀ТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Иконопоклоннически. В България Теодор Студит става известен още в най-стария период на славянската книжнина. Неговите иконопочитателски възгледи се споделят от Константин-Кирил Философ. Л. Грашева, КМЕ IV, 42.