ИКОНОСТА̀С м. Църк. 1. Украсена с икони преграда, която отделя олтара от останалата част в православна църква. По стените и иконостаса стояха извехтели икони, зацапани с големи петна от целувките на богомолците. Й. Йовков, Разк. II, 126–127. Чавдар и Венчето разглеждаха дърворезбата на иконостаса, не се обръщаха, но чувствуваха близкото присъствие на монаха. В. Барух, С, 1972, кн. 9, 112. Позлатените куполи на величествения храм-паметник [Шипченския манастир] се виждат отдалеч. Богата е и вътрешната украса. Иконостасът е от липово дърво, с художествена резба и изцяло позлатен. Л. Мелнишки, ПП, 21.
2. Поличка или ниша в къща, където се поставят икони и кандило. Тя скърбеше вкъщи и по цял ден се молеше пред иконостаса на кротката Божа майка да прати мир и изцеление на всички. Елин Пелин, Съч. III, 72. Щом се върнем от църква, едно от тези яйца ще сложим пред иконостаса – за Бога ще бъде то, да бъдем здрави и весели през цялата година. Д. Талев, СК, 81.
– От гр. εἰκονοστάσιον.