ИЛА̀РИЯ ж. Морска риба от семейство кефалови със синкавозеленикав гръб и мътнобял корем, която се движи на стада. Mugil saliens. Плиткото дъно бе застлано с едри ръбести камъни, потъмнели от водораслите, между които плуваше неспокойно дребна илария и щъкаха насам-натам малки скаридки. П. Вежинов, ДБ, 9.

– От гр. ἰλάρια.


Източник: Речник на българския език (онлайн)