ЍЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Диал. Угрижен, натъжен, печален. Илен Марко по горица шета, / бойно копие положито носи, / остра сабля по калдърми влачи, / вредън Шарко невесело езди. Нар. пес., СбНУ ХLIX, 16. Разклопи [дяк Тодор] книги големи, / зачета словя дълбоки. / У книга му се показа, / че се от макя да гине. / Тодор си дома отиде, / па илен оди по двори. Нар. пес., СбНУ XLIV, 148.