ИЛЍНДЕНЕЦ, мн. -нци, м. Въстаник, участник в Илинденско-Преображенското въстание. – Между моите гости имаше и стари корави илинденци, нявгашни четници, куриери и ятаци на Гоце, на Даме и на Пере. Г. Караславов, Избр. съч. II, 175.


Източник: Речник на българския език (онлайн)