ИЛМЀНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. В съчет.: Илменски славяни. Истор. Част от източните славяни, населявали през VI – XI в. Новгородската област около Илменското езеро и басейните на р. Волхов и р. Ловат. Покрай венедите излизат на бял свят и отделни словенски племена: илменски славене, кривичи, велети, северяни. Й. Груев, Лет., 1872, 209.


Източник: Речник на българския език (онлайн)