ЍЛОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от ил. Образуването и включването на фини илови частици и аморфна силициева киселина в масата на изветрялата скала води до свързване на всички по-раншни пори и пукнатини в единна, цялостна система. П. Боянов, П, 129.


Източник: Речник на българския език (онлайн)