ИЛÒТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Истор. Който се отнася до илот, който е свързан с илот (в 1 знач.). Те [илотите] нямали своя земя и били заставени да обработват земите на спартанците. Към всеки дял земя, давана на господарите, държавата прикрепяла по няколко илотски семейства. Ист. V кл, 62.

2. Прен. Остар. Робски (Ст. Младенов, БТР).


Източник: Речник на българския език (онлайн)