ИЛЮЗИОНЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Филос. Идеалистическо учение, според което в основата на всяко познание и дейност има измама, илюзия. Възможна е обаче аналогията с философското учение илюзионизъм, привържениците на което считат, че в основата на всяко познание и дейност лежи измамата, илюзиятa. Д. Димитров и др., ИИН II, 513.
2. Спец. Вид цирково изкуство, основано на умението на артиста да създава у зрителя чрез голяма сръчност впечатление за свръхестественост. Спектакълът е единствен по рода си, защото съчетава акробатика, илюзионизъм, танц, мимика, игра на сенки и всякакъв вид перкусия – но не самоцелна, а като звуков израз на техния театър без думи, пълен с универсален хумор и необуздана енергия. Строит., 2011, бр. 37 [еа].
– От фр.illusionnisme.