ИЛЮЗÒРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Породен, създаден от илюзия; въображаем, недействителен, нереален. Свежото чувство, конкретният подстъп към живота се замени от общи, мъгливи, неубедителни и дори шаблонни констатации и от едно трагично усилие да се дири чрез изкуството някакъв друг, илюзорен, успокояващ свят. С, 1952, кн. 6, 189. Настанали бяха дни жестоки, дни на кръв и мъка. Свободата бе станала илюзорна и човешкият живот – нищо. Хр. Миндов, СбАСЕП, 114. Пред мен се изпречи не илюзорната, а действителната опасност от повлиялото в България немцофилско течение. Ал. Стамболийски, ДС, 23.
– От фр. illusoire.