ИЛЮМИНА̀ТОР м. Спец. Херметически затварящ се кръгъл прозорец от дебело стъкло с метална рамка, поставен на външните стени на кораб, самолет или космически кораб. Трюмовете бяха добре затворени, илюминаторите – затегнати здраво. Вълните прескачаха палубата, къпеха екипажа. Гр. Угаров, ПСЗ, 650. Беше студено и ясно и от илюминатора на самолета или от кръглата телевизионна кула човек може да види града. Отеч., 1977, кн. 11, 36. Кабината [на космическия кораб] е снабдена с три илюминатора и два бързоотварящи се люка. Илюминаторите са снабдени с термоустойчиви стъкла, които позволяват на космонавта да извършва наблюдения през целия полет. ВН, 1961, бр. 3005, 3.
– От лат. illuminator ‘осветител’ през фр. illuminateur.