ИЛЮСТРАТЍВНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от илюстративен. Не само българската драма страда от схематизъм в стълкновението и действието, илюстративност на художествените решения и т.н. недостатъци, които загрозяват инак сполучливи драматически произведения. Н. Лилиев, Съч. III, 345. В началото на филма зрителят добива впечатление на илюстративност. Редят се картини из живота на Гераците, но тези картини като че ли идват да ни напомнят за повестта, а не да създадат оная атмосфера, в която се коренят бъдещите трагични събития. ОФ, 1958, бр. 4193, 3. Илюстративност имаме тогава, когато писателят, при създаването на дадено произведение, изхожда не от живота, от конфликтите в самата действителност и преживяванията, които будят те у него, а от определени закони, от определени формулировки, мисли, положения на политика и учения. ЛФ, 1958, бр. 5, 2.