ИМА̀МИН, мн. имàми, м. Остар. и диал. Имам. Турците или отоманите са от мохамеданското вероизповедание и от догмата (вяроизложение) на имамина Абу-Ханифа. Π. Ρ. Славейков, СТИ, 1. Али Баба умил и намазал с балсам тялото на Касим, обвил го в бяло платно и разпоредил да повикат имамина, за да прочете упокойна молитва, както повелявал обичаят. Св. Минков, ПШ, 180.