ИМЕНЍТОСТ, -ттà, мн. -и, ж. 1. Само ед. Широка известност, слава. Печелеше уважение и именитост оня, който беше не по-богат, а по-смел и по-безстрашен. Д. Немиров, Др, 15. Духът в самотност зрей; талант за именитост жеден / заглъхва в зависти, вражди и свади. Ст. Михайловски, БСб, 1914, кн. 10, 649.
2. Обикн. със съгл. и несъгл. опред. Прочут, известен човек; знаменитост. Тя беше стиснала глава в ръце и слушаше как Сокол Иванов убеждаваше двамата рошави студенти, че много от сегашните литературни именитости, като Кнител, Бромфийлд, дори Стефан Цвайг, не са никакви писатели. М. Грубешлиева, ПИУ, 199.