ИМЕНЯ̀ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който е свързан с именяк. Като тръгне от родното си място из Смолянския край, засили се под именяшкото си село [Арда] от хиляда метра височина надолу, Арда не само бърза, ами лудо скача, презглава се мята пакостницата, буйната, немирната сестра на Тунджа и Марица. Ст. Станчев, ВН, 1962, бр. 3269, 4.