ИМИГРЍРАМ, -аш, несв. и св., непрех. Книж. Заселвам се на постоянно местожителство в някоя чужда страна. Над един милион души са имигрирали в Германия през 2012 г. Това се дължи най-вече на наплива на хора от южноевропейските страни, които са тежко засегнати от продължителна висока безработица и бавен икономически растеж. Земя, 2013, бр. 104 [еа]. Когато е на 12 години, семейството му имигрира в Канада. // Разш. Заселвам се на друго място. Има и други причини, които са карали населението на едно селище да имигрира в друго селище. Напр. епидемическите болести. ТОВ, 1925, бр. 14, 60.
– От нем. immigrieren.