ИМИТА̀ТОРКА ж. Жена имитатор. // Птица, която възпроизвежда звуци на други птици, животни и др. Значи тъй, значи не е сестра му, а някаква птица, глупава, макар и виртуозна имитаторка на всякакви звуци, жив магнетофон, както я наричаха. П. Бобев, ОН [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)