ЍМИЩЕ, мн. -а, ср. Увел. от име (в 1, 2, 3 и 4 знач.). Пак почва лисицата: – Лиса, лисенце – хубаво именце; меца, меценце – хубаво именце; вълчо, вълченце – хубаво именце; заю, заище – лошо имище! Дръжте да го изедем! Нар. прик., БНТв ІХ, 94.
