ИМÒТНИЦА ж. Остар. Жена, която притежава имоти; богаташка. Обр. Дядо Константин тоя ден за пръв път не приказвал за нищо друго, освен за своята Ана: – Най-бръзливата жена... Работеше като за три. Богатница, имотница по душа и сърце! Хр. Бръзицов, НЦ, 272.