ИМÒТНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от имотен. – Ючбунарецът бил имотничък човек, имал дял два камъка в някоя воденица, къща с два дюкяна на Ючбунар и нещо парици. Ив. Вазов, Съч. X, 20.
