ИМПЕРА̀ТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до император, който е на император. Възвишението, където се намира дворецът, е цялото залесено. Тук е и голямата катедрала, която с един покрит мост се е съединявала с апартаментите на императорския двор. Г. Белев, КВА, 20. Ученик тогава в императорския лицей, Величков беше петнайсетгодишно момче. К. Величков, ПССъч. I, V. Той [Палеолог] даже роднините си, които се противляваха на Унията, затваряше по тъмници, мъчеше, а двоица императорски синове и ослепи за такова съпротивление. М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7–8, 39. На обеда гала, който се даде в чест на ерцхерцога Франц Фердинанд в присъствието на императорското семейство, император Николай държа тост, в който каза: „Аз съм щастлив, че Ви виждам между нас“. Бълг., 1902, бр. 454, 6.
◊ Императорско величество. Обикн. в съчет. с притеж. местоим. ваше, негово, нейно, техни. Титла на императорска особа. – Ние, българите, трябва да се съобразяваме винаги с намеренията на негово императорско величество всерусийския господар. Ст. Дичев, ЗС I, 327.
– Ив. Богоев, Всеобща география за децата (превод), 1843.