ИМПЛА̀НТ м. 1. Мед. Изкуствена тъкан, пластинка или електронен апарат, който се поставя в тялото на човек при лечение или разкрасяване. Отстраняване на собствената леща и подмяната ѝ с имплант с подходящ диоптър. Тази операция се използва само за корекция на далекогледство и комбинацията му с малък астигматизъм. Хр. Групчева и др., ОБ, 93. Активните електроди на импланта се въвеждат през овалното прозорче във вътрешното ухо. Оперативната техника е сравнително лесна, а резултатите са значително добри. Ив. Стоянов, УУНГБ, 70. Отстранява се цялата млечна жлеза. Като правило този род операции се съпровождат от едноетапна реконструкция, при която се използва както собствена тъкан от пациентката, така и силиконови импланти. Ив. Гаврилов и др., ФРМЖ, 93. Най-разпространеният метод за увеличаване на млечните жлези е чрез оперативно поставяне на гръдни импланти. Кр. Бошнаков и др., ПВЕХ III, 102. // Рядко. Клетки, тъкан, които се присаждат от едно място на друго в тялото на човек. За да се направят устните по-месести, се слага имплант от дерма и подкожна мазнина, взети от друга част на тялото. Сл. Мундрова, НКК [еа].
2. Стомат. Зъбен имплант. Тези пластмаси се използват за изработването на временни коронки и мостове и на конструкции върху импланти, които ще престоят по-продължително време в устата на пациента – до 12 месеца. Хр. Кисов, МС, 261.
◊ Зъбен имплант. Стомат. Изкуствен зъбен корен, който се поставя чрез завинтване в челюстната кост на мястото, където липсва зъб, за да поддържа зъбна протеза. След няколкоседмичен постоперативен възстановителен период върху зъбните импланти се монтират зъбни протези. Апт., 2007, бр. 43 [еа]. От няколко години от същата керамика се изработват и зъбни импланти. Хр. Кисов, МС, 271.
– Англ. implant.