ИМПЛАНТА̀ЦИЯ ж. 1. Мед. Присаждане, пренасяне от едно място на друго на клетки, тъкани или на цели органи от един организъм в друг. С прогреса на съвременните технологии все повече различни протезни устройства намират приложение в човешкия организъм. Това са съдови импланти, сърдечни клапи, кардиостимулатори, изкуствени стави и др., които могат да доведат до неприятна инфекция на мястото на имплантация. Д. Дамянов и др., РХА II, 284. Процесът на метастазиране започва с попадане на туморните клетки в лимфния или кръвния ток и имплантация на туморните клетки в отдалечени тъкани и органи. С. Каранов, РХА XIX, 159. // Поставяне на изкуствена тъкан, пластинка или апарат в тялото на човек при лечение или разкрасяване. Съвременната хирургия на катаракта изисква приложението на различни средства за оптимална оптична корекция – точни изчисления на силата на импланта с компютризирана апаратура, малък разрез, отстраняване на лещата с ултразвук или лазер, имплантация на леща с оптимални оптични характеристики. Хр. Групчева и др., ОБ, 95. Единственото ефективно лечение е имплантация на кардиостимулатор – временен при острите състояния и постоянен при хроничните. Б. Бойкинов и др., СП, 314.
2. Биол. При човека и бозайниците – прикрепване на зародиша към стената на матката, което осигурява развитието му до раждането. Основната функция на матката е да осигури имплантацията на оплодената яйцеклетка и последващото изхранване и развитие на зародиша до неговото раждане. Е. Попова, ФЧО, 276. Имплантацията става около 8 до 10 дни след оплождането на яйцеклетката. Ал. Хаджиев и др., АСМ, 41.
– От лат. implantatio.