ИМПЛИКАТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Лог. Който се отнася до импликация. Импликацията „Ако са налице температура и обрив, то това е рубеола“ е предположена, изведена и потвърдена от научно изследване като хипотеза. Очевидна е импликативната формула на хипотезата. ГСУФП, 2016, т. 109, 17. Да се запише в импликативна форма твърдението: Сумата на два съседни ъгъла е 180°. Р. Маврова и др., УПМОМ, 133.