ИМПОЗА̀НТНО. Книж. Нареч. от импозантен; внушително, величествено. Преди да напише своята оратория, Райчев беше засегнал тази тема във финала на своя балет „Хайдушка песен“, като намери достатъчно силни оркестрови средства, за да предаде импозантно и патетично радостта от освобождението. НК, 1958, бр. 9, 2. Когато се найдохме на самия бряг, Искър ми се видя голям колкото Марица. Величествено и импозантно влачеше той мътни вълни между двете високи каменни стени от червеникав гранит на планинския пролом и се губи из завоите му. Ив. Вазов, БП, 118–119.