ИМПОРТЍРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от импортирам1 като прил. Който е внесен от чужбина. Импортираният добитък трябва да се придружава непременно от едно редовно свидетелство от ветеринарните власти, от което да се вижда, че в мястото, откъдето произхожда, не върлува никаква заразителна болест по добитъка. ВОВ, 1912, бр. 8, 3.


Източник: Речник на българския език (онлайн)