ИМПРЕГНА̀ЦИЯ1 ж. Спец. 1. Напояване на тъкани със специални разтвори от смола, каучук, катран и др., за да станат водонепропускаеми и водоустойчиви. Друг много по-ефектен и по-траен начин на импрегнация е обработването на плата с разтвор от неутрален сапун или сапун от растителен произход, парафин, туткал и алуминиев ацетат. Е, 1960, бр. 20 [еа].
2. Напояване на дървесина с масла, смоли и други вещества, за да придобие устойчивост срещу гъбички, насекоми и други вредители. Добра импрегнация се постига и с креозота, но поради острата миризма и огнеопасността му рядко се употребява за минни подпори. X. Попйорданов и др., ПИ, 115.
3. Геол. Естествено впръскване на минерални вещества в скални маси. Най-сетне рудните минерали някога са пръснати повече или по-малко гъсто из скалите – тогава находището се означава като рудно впръскване или импрегнация. Геол. IX кл, 112.
– От нем. Imprägnation.
ИМПРЕГНА̀ЦИЯ2 ж. Биол. Оплодяване. Приема се, че у човека яйцето след оплождането си (импрегнацията) в маточната тръба, след около 8 до 11 дни достига в кухината на матката. Ал. Гюровски, АЧ, 43.
– От нем. Imprägnation.