ИМПРИМЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е направен от имприме. Беше облечена в евтина импримена поличка и някакво черно елечеи двете доста омачкани. П. Вежинов, Б, 15. Импримена рокля.

– Друга форма: емпримѐн.


Източник: Речник на българския език (онлайн)