ИМПРОВИЗА̀ТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до импровизатор и импровизация. Но когато импровизаторската способност е во власт на гения на истинския художник – тогава биват създавани епохални поетически произведения. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 102–103. Режисьорът е обогатил формата, използвайки някои похвати на немите филми (обяснения на ситуациите), както и давайки свобода на импровизаторските възможности на актьорите. ЛВ, 2001, бр. 1 [еа]. Импровизаторски талант.