ИМПРОВИЗА̀ТОРСТВО ср. Способност, умение да се съчинява без предварителна подготовка. В по-голямата си част това са върволица измислени картини от директора, изпълнявани с чудно импровизаторство от актьорите. СИ, 1911, бр. 4–5 [еа].
