ИМПРОВИЗАЦИÒНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който е свързан с импровизация. Случвало ми се е в театъра, когато започваме да репетираме дадена пиеса, при първото прочитане да хващам такива неща, каквито до края, до премиерата не мога да хвана вече. Това е импровизационният момент, много близък до киното, когато едва си се запознал със сценария. ФН, 1971, кн. 7, 4. Оригинално тълкуване получи и началото на Хроматичната фантазия и фуга. Геверс открива тази творба с особен нерв и внася в началните импровизационни пасажи почти италиански блясък и виртуозност. ОФ, 1961, бр. 5136, 4.