ИМПРОВИЗАЦИÒННОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от импровизационен. – В момент, когато актьорът твори, след като е подготвил дадена сцена, той започва да импровизира в текста, в отношението. Това вече е близко до истинското, до същинското изкуство. Киното носи тази импровизационност и затова го обичам. ФН, 1971, кн. 7, 4.